Проучвания за подсъзнателното въздействие на ароматите

Безспорно доказано е, че мирисовото усещане и емоциите са тясно свързани и това има голямо значение за нашия живот. Определни мириси проникват директно в душата ни и предизвикват светкавични реакции, които не се контролират от главния мозък. Те си играят ту фино, ту брутално с нашите чувства и могат да променят невъобразимо мислите и реакциите ни, което от своя страна може да бъде основание чрез тях да бъдем манипулирани.

Мирисите са част от инстинктите ни. Действайки подсъзнателно, те могат да предизвикат промени в кръвното налягане, пулса, ритъма на дишане, съпротивлението на кожата, апетита, скоростта на реакциите мозъчната активност.

Мирисите могат да стимулират памет или спомени, както и някои чувства. Какво точно ще провокират зависи от специфичността им, като едни могат да доведат до интелектуална възбуда (концентрация), други – до емоционална възбуда (еуфория, привързаност, обич), а трети до полова възбуда.

Изучаването на въздействието на мирисите върху телесното и душевното състояние на човек е разграничено в две науки – аромотерапия и аромокология.

Аромотерапията  поставя в основата си лечение чрез чувството мирис. Тя не се занимава с терапевтичните свойства на натуралните етерични масла, използвания външно или вътрешно като лекарства, а се интересува само от въздействието на техния мирис върху здравословното състояние на човек.

Аромокологията обхваща психичните ефекти на мирисите и има за задача да установи връзката между мириса и психиката на човек. В този смисъл тя има за цел влияние върху човешките емоции, чувства и настроение.

 

Конкретни примери:

Мирисът на едни етерични масла може значително да повиши нашето самочувствие, а на други да го угнети и да предизвика главоболие. Например маслото от грейпфрут предизвиква хипоталумуса да освобождава енцефалин, които има болкоуспокоително действие, предизвиква чувството на удоволствие и усещане за лекота. Мирисите с афродизиращо действие например тези на иалнгиланговото масло, жасмин и санталово дърво, провокират хипофизата към синтез на ендорфини, които оказват болкоуспокоително действие, предизвикват еуфория и обострят сексуалните желания. Стимулиращите мириси, например като този на розмариновото, боровото масло въздействат върху участъци на ЦНС, които са отговорни за отделянето на норадреналин, наричан медиатор на действието. Той ни заставя да бодърствуваме и активира нашата умствена дейност. Мирисът на майорана пък стимулира отделянето на серотонин, който притежава общо възбуждащо действие, известно е, че сутрин се събуждаме, когато имаме повишена концентрация на този хормон в кръвта.

 

Интересни и уникални проучвания са проведени за доказване на подсъзнателното въздействието на розовото масло. В спални помещения на определена група хора е пулверизиран 1% разтвор на розово масло. Контролирани са честотата и характера на сънищата. В резултат на въздействието на розовото масло честотата на приятните сънища се повишила значително. Те станали по-ярки и по-трайни. Лицата, които месеци наред не са сънували, под влияние на розовия мирис виждат сънища, които с удоволствие разказват.

 

Българска розаПсихотропният ефект на розовото масло е доказан и чрез провеждане на анкетен метод на теста на Паули. Тестът представлява последователно сумиране на колонки от едноцифрени числа за 1 час. В помещението в което се провежда теста се пулверизира 1% разтвор на розово масло, в резултат на което се повишава средния брой на сборовете от 3000 на 5000. Тези данни показват, че розовия мирис стимулира нерно-психичната активност на човека, което се изразява в повишаване способността за концентрация, ускоряване темпа на работа и удължаване на работоспособността.

 

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.You can leave a response, or trackback from your own site.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>